Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.
Петър Берон е роден в град Котел през 1799 година. Родът на Берон е заможен. Първоначалното си образование получава в Котел, учейки в елино-българско училище.
Продължава обучението си в гръцката Княжеска школа в Букурещ, но остава в нея за кратко. Тъй като се свързва с нежеланите български и гръцки емигранти там, е принуден да напусне града.
Премества се в град Брашов (тогава в границите на Австрийската империя), където става учител на децата на Антон Иванов (Йованович), изселник от Сливен. Той има важна роля в живота на Берон, като го подпомага финансово при създаването на Рибния буквар през 1824 година. В Брашов Берон научава немски, гръцки, френски и латински езици. Запознава се е отблизо с гръцката литература.
През 1825 година заминава за Германия, записвайки се да учи философия в Хайделбергския университет. Там остава само 3 месеца (не са известни причините за неговото напускане), след което се прехвърля в Медицинския факултет на същия университет. През летния семестър се премества отново – този път в Медицински факултет в Мюнхен, който е по-нов, но с по-големи възможности.
Берон не се задоволява само с лекциите в университета и още по време на своето обучение подготвя и свой собствен труд по физика, на който успява да защити и дисертация през 1831 година. След защитата се връща отново в Букурещ, където практикува медицина за няколко месеца. Започва работа като окръжен лекар в Крайова, където остава 7 години.
Желанието му да се занимава все повече с научна дейност и да публикува своите трудове го кара да започне да се занимава и с търговска дейност, за да изкарва допълнителни средства, с които да финансира проектите си.
През 1839 година се установява в Париж, отдавайки се изцяло на научна дейност. За кратко време той успява да издаде редица трудове. Някои от тях са:
- „Система на атмосферологията“ – 1846 година;
- „Система на геологията и произхода на кометите“ – 1847 година;
- „Катаклизмите в историята на земята“ – 1853 година.
Смъртта на Петър Берон настъпва на 21 март 1871 година.
Делото му остава в историята, а днес редица училища, книжарници, улици и др. носят неговото име, в знак на заслужено признание към големия български възрожденец.
Вероятно почти всеки, който чуе името Петър Берон, първо го свързва е прочутия учебник „Рибен буквар“.
Едва ли има българин, който не е чувал за учебника на Петър Берон, наречен „Рибен буквар“. Той е отпечатан в Брашов през 1824 година. Тогава авторът му е 25-годишен, още не е започнал следването си по медицина. Богатият българин Антон Йованович финансово подкрепя начинанието, помага и в други дела на Берон.
Какво представлява „Рибният буквар“?
Петър Берон събира в една книга разнообразна информация. Изданието се състои от осем части и предговор. В тях, освен граматика, аритметика, история и естествознание, са включени и басни, поучителни истории и педагогика под формата на въпроси и отговори. Помагалото дава голяма свобода на преподавателите, както и на по-напредналите ученици, които по взаимоучителната метода също са ангажирани с преподаване на останалите деца.
Защо „Рибен буквар“?
Учебникът остава в историята с това име заради рисунката на кит, която се намира на задната му корица. Всъщност това е бозайник, а не риба. Оригиналното заглавие е „Буквар с различни поучения“. В продължение на 20 години „Рибният буквар“ претърпява 20 издания и е много популярен в българските училища. Благодарение на него, много българи откриват силата на знанието и продължават обучението си в Османската империя и на Запад. Някои от тях стават лекари и фармацевти, следвайки примера на д-р Петър Берон.